24.07.2008 г., 11:27

Като за последно

1.1K 0 1

Прости ми, ще те забравя:

сътбата изтрива дните с теб.

Прости ми, но това е -

не ми е лесно да кажа "Сбогом".

 

Знаеш причините

и защо аз тръгвам в този късен час...

Като знаеш, замълчи си,

не натрапвай празните мечти за нас.

 

Една нощ аз те търсих

и намерих твойта топла длан,

беше хубаво, но свърши.

Спри да т ърсиш измитите следи в дъжда.

 

Горях, трептях в твоите ръце

и знаеш ли, до болка влюбих се...

когато и последната сълзичка се изрони,

аз разбрах - от тебе ще остане само спомен.

 

Може да се тръшкам и да стена,

но не ще превърна таз лъжа във истина

и сега разстоянието променя

всяка целувка в горчива рана.

 

За нашта среща аз не закъснях,

прегръдките си бяха искрени и от сърце,

но знаеш ли, не съм глупачка, 

ако остана...

ще те загубя със сълзи на лице.

 

Сънувах, че умираш с писък във една мечта,

сънувах те, бълнувах,

а после пак реалността.

 

Искам те. Да, знаеш, но пътят между нас изгни.

Аз не мога да остана,

а при мене не можеш да се върнеш ти.

 

По-добре във спомен, а не във болка да те превърна.

Съдбата каза свойта дума.

Ти ще ме забравиш...

Дано да можеш...

                                                                                        Посветено на Киро.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...