Като знам, че други ръце те обичат,           

как лъжливо докосват твоето лице;

как устни в безкрайността се вричат,

...а как се пръска моето сърце?!

Като знам, че страстно те прегръща

и силно за ръцете се държите;

и усмивката ненаситно ти поглъща,

а ти наивно вярваш на лъжите.

Като знам, че без тебе ще живея

и мъката с радост ще прикривам.

Кажи ми, как щастливо да се смея,

като без тебе с времето загивам....

е.в.