Като знам, че други ръце те обичат,
как лъжливо докосват твоето лице;
как устни в безкрайността се вричат,
...а как се пръска моето сърце?!
Като знам, че страстно те прегръща
и силно за ръцете се държите;
и усмивката ненаситно ти поглъща,
а ти наивно вярваш на лъжите.
Като знам, че без тебе ще живея
и мъката с радост ще прикривам.
Кажи ми, как щастливо да се смея,
като без тебе с времето загивам....
е.в.
© Емре Веждиев Всички права запазени