29 ene 2019, 0:33  

Каторжник 

  Poesía » Filosófica, Civil
556 1 1
КАТОРЖНИК
Ето, засмя се отново небето,
бодро задава се светлата заран.
Нуждата пак е сковала сърцето,
тръгва човекът свободно подкаран.
Тръгва към своето място работно,
пак ще проклина и бог, и живота,
пак ще работи кат` селско животно –
тихо, покорно ще влачи хомота.
Тихо, покорно ще влачи хомота,
впрегнат от чужди, бездушни орачи,
пак ще проклина и тях, и живота, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??