29 ene 2019, 0:33  

Каторжник

726 1 1

КАТОРЖНИК

 

Ето, засмя се отново небето,

бодро задава се светлата заран.

Нуждата пак е сковала сърцето,

тръгва човекът свободно подкаран.

 

Тръгва към своето място работно,

пак ще проклина и бог, и живота,

пак ще работи кат` селско животно –

тихо, покорно ще влачи хомота.

 

Тихо, покорно ще влачи хомота,

впрегнат  от чужди, бездушни орачи,

пак ще проклина и тях, и живота,

ала нали са редовни плащачи.

 

Вечер се връща навъсен във къщи,

смачкал отдавна на дните възторга,

вгледан в екраните, гневно се мръщи,

самоосъден на люта каторга.

 

Тъй ще е само четирсет години,

грубо – петнадесет хиляди дни,

сетне със своите щедри роднини

ще си живее добри старини.

 

***

 

Пак ще се смее безгрижно небето,

пак ще се гони навред суетата,

пак ще пустее ненужно полето,

пак ще е жлъчно на всеки в душата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Раммадан Л.К. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Звучи по Вапцаровски!
    Но тук виждам и желание за пейзажна обрисовка, което придава минорен тон на стихотворението!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...