КАТОРЖНИК
Ето, засмя се отново небето,
бодро задава се светлата заран.
Нуждата пак е сковала сърцето,
тръгва човекът свободно подкаран.
Тръгва към своето място работно,
пак ще проклина и бог, и живота,
пак ще работи кат` селско животно –
тихо, покорно ще влачи хомота.
Тихо, покорно ще влачи хомота,
впрегнат от чужди, бездушни орачи,
пак ще проклина и тях, и живота, ...