29.01.2019 г., 0:33  

Каторжник

730 1 1

КАТОРЖНИК

 

Ето, засмя се отново небето,

бодро задава се светлата заран.

Нуждата пак е сковала сърцето,

тръгва човекът свободно подкаран.

 

Тръгва към своето място работно,

пак ще проклина и бог, и живота,

пак ще работи кат` селско животно –

тихо, покорно ще влачи хомота.

 

Тихо, покорно ще влачи хомота,

впрегнат  от чужди, бездушни орачи,

пак ще проклина и тях, и живота,

ала нали са редовни плащачи.

 

Вечер се връща навъсен във къщи,

смачкал отдавна на дните възторга,

вгледан в екраните, гневно се мръщи,

самоосъден на люта каторга.

 

Тъй ще е само четирсет години,

грубо – петнадесет хиляди дни,

сетне със своите щедри роднини

ще си живее добри старини.

 

***

 

Пак ще се смее безгрижно небето,

пак ще се гони навред суетата,

пак ще пустее ненужно полето,

пак ще е жлъчно на всеки в душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Звучи по Вапцаровски!
    Но тук виждам и желание за пейзажна обрисовка, което придава минорен тон на стихотворението!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...