29.01.2019 г., 0:33  

Каторжник

727 1 1

КАТОРЖНИК

 

Ето, засмя се отново небето,

бодро задава се светлата заран.

Нуждата пак е сковала сърцето,

тръгва човекът свободно подкаран.

 

Тръгва към своето място работно,

пак ще проклина и бог, и живота,

пак ще работи кат` селско животно –

тихо, покорно ще влачи хомота.

 

Тихо, покорно ще влачи хомота,

впрегнат  от чужди, бездушни орачи,

пак ще проклина и тях, и живота,

ала нали са редовни плащачи.

 

Вечер се връща навъсен във къщи,

смачкал отдавна на дните възторга,

вгледан в екраните, гневно се мръщи,

самоосъден на люта каторга.

 

Тъй ще е само четирсет години,

грубо – петнадесет хиляди дни,

сетне със своите щедри роднини

ще си живее добри старини.

 

***

 

Пак ще се смее безгрижно небето,

пак ще се гони навред суетата,

пак ще пустее ненужно полето,

пак ще е жлъчно на всеки в душата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Звучи по Вапцаровски!
    Но тук виждам и желание за пейзажна обрисовка, което придава минорен тон на стихотворението!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...