Гледам в точка на земята,
предаден, пребит и сломен!
Надявам се, мила ми Катя,
и утре да бъдеш до мен!
Под пояса лошо ударен,
от жажда за мъст озверен,
не давай да бъда попарен
и в новия утрешен ден....
Не че те в нещо упреквам,
напротив, напротив дори!!
Сломен, но чрез тебе укрепвам
с усмивката твоя в зори!
Съдбата сама ще покаже
кой грешен, кой пък е прав,
виновника нека накаже,
а другият? Жив да е! Здрав!
Букет гладиоли ще пратя!
Запушвайки много усти....
За тебе са, мила ми Катя!!!
Но, моля те, днес ми прости!?!
Дано и съдбата е щедра?!
Спокойно да гледам напред!!!
И нека в средата по-ведра
я караме ред подир ред!!
© Мишо Ангелов Todos los derechos reservados