10 mar 2008, 19:22

Каубой

671 0 2

В моя приказен свят

имам свой каубой,

с коня скита в нощта

и любимец е той.

Само пролет пристига

на прозореца мой

и надежда ми носи

този мой каубой.

Нощем грабва ме той

към брега на море

и със коня си свой

дълъг път ни зове.

Пее песен любима

със китара една,

а ветрецът не спира,

скитащ все по света.

.....................................

Времето бързо лети ли, лети,

пак е пролет засмяна сега,

минаха много хубави дни,

но я няма мойта мечта.

Може би е отново в нощта

на прозорец някъде друг,

пак  се скита сам по света

и с надежда сгрява сърца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...