Mar 10, 2008, 7:22 PM

Каубой

  Poetry » Love
665 0 2

В моя приказен свят

имам свой каубой,

с коня скита в нощта

и любимец е той.

Само пролет пристига

на прозореца мой

и надежда ми носи

този мой каубой.

Нощем грабва ме той

към брега на море

и със коня си свой

дълъг път ни зове.

Пее песен любима

със китара една,

а ветрецът не спира,

скитащ все по света.

.....................................

Времето бързо лети ли, лети,

пак е пролет засмяна сега,

минаха много хубави дни,

но я няма мойта мечта.

Може би е отново в нощта

на прозорец някъде друг,

пак  се скита сам по света

и с надежда сгрява сърца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...