В моя приказен свят
имам свой каубой,
с коня скита в нощта
и любимец е той.
Само пролет пристига
на прозореца мой
и надежда ми носи
този мой каубой.
Нощем грабва ме той
към брега на море
и със коня си свой
дълъг път ни зове.
Пее песен любима
със китара една,
а ветрецът не спира,
скитащ все по света.
.....................................
Времето бързо лети ли, лети,
пак е пролет засмяна сега,
минаха много хубави дни,
но я няма мойта мечта.
Може би е отново в нощта
на прозорец някъде друг,
пак се скита сам по света
и с надежда сгрява сърца.
© Ивелина Цветкова All rights reserved.