10 мар. 2008 г., 19:22

Каубой

670 0 2

В моя приказен свят

имам свой каубой,

с коня скита в нощта

и любимец е той.

Само пролет пристига

на прозореца мой

и надежда ми носи

този мой каубой.

Нощем грабва ме той

към брега на море

и със коня си свой

дълъг път ни зове.

Пее песен любима

със китара една,

а ветрецът не спира,

скитащ все по света.

.....................................

Времето бързо лети ли, лети,

пак е пролет засмяна сега,

минаха много хубави дни,

но я няма мойта мечта.

Може би е отново в нощта

на прозорец някъде друг,

пак  се скита сам по света

и с надежда сгрява сърца.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...