Кавга

14 nov 2009, 12:31

Poesía » De amor

621 0 0

Звезди изгряват, мрак се спуска,
притихва уморен града.
Покой не виждам в тази вечер,
сърце и разум са в кавга.
"Тя приятелка е вярна,
ценност туй е, запомни.
Спри се! Де се втурна?"
Разумът ми тъй реди.
А сърцето ми, горкото,
плаче с кървави сълзи.
"Да бия лудо мен ме кара
зората в нейните очи." ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Кавга

Искате да прочетете повече?

Propuestas