Кавга

Звезди изгряват, мрак се спуска,
притихва уморен града.
Покой не виждам в тази вечер,
сърце и разум са в кавга.

"Тя приятелка е вярна,
ценност туй е, запомни.
Спри се! Де се втурна?"
Разумът ми тъй реди.

А сърцето ми, горкото,
плаче с кървави сълзи.
"Да бия лудо мен ме кара
зората в нейните очи."

Тъй будувам и ги слушам,
луната пак над мене бди.
И чудя се, смирен, послушен.
Накрая кой ще победи?

03.11.2008