Кавга
Звезди изгряват, мрак се спуска,
притихва уморен града.
Покой не виждам в тази вечер,
сърце и разум са в кавга.
"Тя приятелка е вярна,
ценност туй е, запомни.
Спри се! Де се втурна?"
Разумът ми тъй реди.
А сърцето ми, горкото,
плаче с кървави сълзи.
"Да бия лудо мен ме кара
зората в нейните очи."
Тъй будувам и ги слушам,
луната пак над мене бди.
И чудя се, смирен, послушен.
Накрая кой ще победи?
03.11.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галин Вайов Всички права запазени
