22 ago 2009, 10:46

Кавър

  Poesía » Otra
532 0 1

Няма нищо по-красиво,
от това, което идва търпеливо.
и за което винаги мечтаем.
Ние винаги си завиждаме,
и на Съдбата се обиждаме,
защото за щастието не знаем.

Аз препатих твърде много,
вместо да се предам отново,
тактиката реших да премахна.
Днес не ме интересува
колко аз самият струвам,
защото бъдещето ме очаква.

Ако хората сега са песни,
то градацията е лесна -
едни нови, ретро или стари.
Но и нещо друго мисля -
знам, че никога не искам,
като вас да бъда кавър.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами добре, бъди различен щом ти харесва. Но уважавай другите!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...