22 авг. 2009 г., 10:46

Кавър

531 0 1

Няма нищо по-красиво,
от това, което идва търпеливо.
и за което винаги мечтаем.
Ние винаги си завиждаме,
и на Съдбата се обиждаме,
защото за щастието не знаем.

Аз препатих твърде много,
вместо да се предам отново,
тактиката реших да премахна.
Днес не ме интересува
колко аз самият струвам,
защото бъдещето ме очаква.

Ако хората сега са песни,
то градацията е лесна -
едни нови, ретро или стари.
Но и нещо друго мисля -
знам, че никога не искам,
като вас да бъда кавър.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами добре, бъди различен щом ти харесва. Но уважавай другите!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...