10 may 2009, 22:04

Казано между нас... 

  Poesía » De amor
2882 1 43

Изградихме стените. И купол.

По-висок от дуварите в ада.

Вътре - думи, покрити със мухъл,

от мълчание правят ограда.

 

 

Като обръч затягат се примки

да напомнят, че имаше "вчера".

Ти - със твоите розови снимки,

аз - със моята топла вечеря.

 

 

И дълбаем към нищото слепи,

за да търсиме чуждо имане.

Ала злато и перли - къде ти?

Само - бурени, тръни, душмани...

 

 

И дълбока е ямата вече,

а стените опират небето.

Хвърляй в рова каквото ти пречи!

Аз съм хвърлила вече... сърцето.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??