10.05.2009 г., 22:04 ч.

Казано между нас... 

  Поезия » Любовна
2947 1 43

Изградихме стените. И купол.

По-висок от дуварите в ада.

Вътре - думи, покрити със мухъл,

от мълчание правят ограда.

 

 

Като обръч затягат се примки

да напомнят, че имаше "вчера".

Ти - със твоите розови снимки,

аз - със моята топла вечеря.

 

 

И дълбаем към нищото слепи,

за да търсиме чуждо имане.

Ала злато и перли - къде ти?

Само - бурени, тръни, душмани...

 

 

И дълбока е ямата вече,

а стените опират небето.

Хвърляй в рова каквото ти пречи!

Аз съм хвърлила вече... сърцето.

© Васка Мадарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??