Казано между нас...
Изградихме стените. И купол.
По-висок от дуварите в ада.
Вътре - думи, покрити със мухъл,
от мълчание правят ограда.
Като обръч затягат се примки
да напомнят, че имаше "вчера".
Ти - със твоите розови снимки,
аз - със моята топла вечеря.
И дълбаем към нищото слепи,
за да търсиме чуждо имане.
Ала злато и перли - къде ти?
Само - бурени, тръни, душмани...
И дълбока е ямата вече,
а стените опират небето.
Хвърляй в рова каквото ти пречи!
Аз съм хвърлила вече... сърцето.
© Васка Мадарова All rights reserved.
