А свилата от кожата ми бавно ли я свлече?

Потъна със останките от същността ми гордостта.

Не ме е срам да си призная - Казанова ме отвлече,

но разликата във сценария ни този път е любовта!

Ами очите ми как блеснаха - като небесен огън?

Безмълвен вглеждаше се в тях, като в дъга…

Отнемаше ми бавно всеки нежен корен,

за да усетя с цветовете си копнежа по страстта!

Накрая само спомените ме отвличаха -

красивите откъслеци от стария ми свят…

Болезнена любов, аз мисля, се наричаха -

ах, тон мой влюбен, истинен, недоизпят!