Казармено вълнение /1961г./
В тъга и смут поел съм път-
далечен и незнаен,
а тук довел ме е Дългът,
като човек случаен.
А първите ми дни Светът
обливаше в потоци.
И с ромон идеше Сънят.
Аз вярвах във пророци.
Възславил хубава Мечта,
покой не найдох, сетен.
И само виждах я в екстаз
до моя Дух заветен.
Какво ли носи ми Лъчът,
тъй нежно взрял се в мене?
Обагрен, ширнатият път
защо ли мълком стене?
Всеки миг и час бушува,
Буря лятна вее хлад
и сърцето ми дочува
горки мисли как текат.
Но пак рубинен лъч трепти
в Душата – все тревожна.
Пресрещат се тъги, мечти
в борбата неотложна.
Възкръсва в бурните тъми
любов младежка, свята.
И споменът за „Mon ami”
изпълва ми Душата.
Все образ ли, неотделим
от Предживот живяно,
Носталгия ли или Сплин
ме викат непрестанно?
В тъга и смут поел съм път-
далечен и незнаен,
а тук довел ме е Дългът,
като човек случаен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вълчо Шукерски Todos los derechos reservados