valiordanov (Валентин Йорданов)
1795 1467
10 feb 2019, 12:31

Казино 

  Poesía
501 1 3

Излизам в шест, за работа от осем.
Прибирам се във осем, свършвам в шест.
Живот, къде си? - блъска ме въпросът.
Не си със мен, а уж си във прогрес.

Неделята е ден за хигиена,
за готвене... Не мога да се спра.
Кое е времето отпуснато за мене?
С два крака съм, а не със колела.

Часовникът и той е невменяем.
Прогонва сън във който съм щастлив.
Звездите, сутрин като псета лаят.
Замислен съм, сънлив и мълчалив.

Върти се колелото на живота.
В рулетката навярно съм сачма.
Търся своя ямка за да мога
да спра обратно аз да се въртя.

Кой ли ще спечели от залога?
На светло съм заложил, за беда.
Но да открия светлото не мога.
Навярно пак на черно ще се спра.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??