Казино
Излизам в шест, за работа от осем.
Прибирам се във осем, свършвам в шест.
Живот, къде си? - блъска ме въпросът.
Не си със мен, а уж си във прогрес.
Неделята е ден за хигиена,
за готвене... Не мога да се спра.
Кое е времето отпуснато за мене?
С два крака съм, а не със колела.
Часовникът и той е невменяем.
Прогонва сън във който съм щастлив.
Звездите, сутрин като псета лаят.
Замислен съм, сънлив и мълчалив.
Върти се колелото на живота.
В рулетката навярно съм сачма.
Търся своя ямка за да мога
да спра обратно аз да се въртя.
Кой ли ще спечели от залога?
На светло съм заложил, за беда.
Но да открия светлото не мога.
Навярно пак на черно ще се спра.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
