10 feb 2008, 21:35

Казино на живота

  Poesía
949 0 14
Казино на живота

Прекрасна нощ се спуска над града
и светлини на приливи проблясват.
Сковава се като кристал леда,
пътеките като светулки блесват.

Небето се обсипва със звезди,
пробудени от приказната гледка.
Във баровете музика кънти,
върти се ненаситната рулетка.

Започва нощният живот горещ -
изпълнен с настроение и сладост,
но писък вцепеняващ и зловещ
прекъсва бързо тази нощна радост.

Една жена се бори със смъртта,
лежи на пътя и във кръв се дави.
Забил се е куршумът във гръдта,
не стигат силите да се изправи.

Притихва, потреперва и издъхва,
преди сирената да приближи.
Нощта от вцепенение настръхва,
а тялото безжизнено лежи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....