Казус

1 feb 2009, 10:43

Poesía » Para niños

753 0 4

С шал копринен връзвам ти очите,

завъртам те, а ти преброй до десет.

Сетивата отпусни и намери ме,

това е казусът и не е лесен.

Тишината ти говори вместо мене,

усещаш май парфюма,щом ме следваш.

Ръце протягаш да ме хванеш,

навеждам се напред и те подвеждам.

Не си мисли, че се предавам лесно,

ако ме откриеш бързо има и награда.

Със затворени очи ти мигом пожелай си нещо

и успееш ли, ще бъде твое във замяна.

Представи си, че си ме изгубил надалече.

Намери ме, покажи ми, че съм нужна и значима.

Казвал си ми, че съм твоето ,,човече’’,

мисъл, радост и утеха първа.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.