С шал копринен връзвам ти очите,
завъртам те, а ти преброй до десет.
Сетивата отпусни и намери ме,
това е казусът и не е лесен.
Тишината ти говори вместо мене,
усещаш май парфюма,щом ме следваш.
Ръце протягаш да ме хванеш,
навеждам се напред и те подвеждам.
Не си мисли, че се предавам лесно,
ако ме откриеш бързо има и награда.
Със затворени очи ти мигом пожелай си нещо
и успееш ли, ще бъде твое във замяна.
Представи си, че си ме изгубил надалече.
Намери ме, покажи ми, че съм нужна и значима.
Казвал си ми, че съм твоето ,,човече’’,
мисъл, радост и утеха първа.
© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados
А, за да стане за възрастни пък, си трябва сериозна доработка, т.е. преработка след първия куплет!