1 февр. 2009 г., 10:43

Казус

1.1K 0 4

С шал копринен връзвам ти очите,

 завъртам те, а ти преброй до десет. 

Сетивата отпусни и намери ме,

 това е казусът и не е лесен.

   

 

Тишината ти говори вместо мене,

 усещаш май парфюма,щом ме следваш.

 Ръце протягаш да ме хванеш,

навеждам се напред и те подвеждам.

 

 

 Не си мисли, че се предавам лесно,

ако ме откриеш бързо има и награда.

 Със затворени очи ти мигом пожелай си нещо

 и успееш ли, ще бъде твое във замяна.

  

 

 Представи си, че си ме изгубил надалече.

Намери ме, покажи ми, че съм нужна и значима.

 Казвал си ми, че съм твоето ,,човече’’,

 мисъл, радост и утеха първа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...