1.02.2009 г., 10:43

Казус

1.1K 0 4

С шал копринен връзвам ти очите,

 завъртам те, а ти преброй до десет. 

Сетивата отпусни и намери ме,

 това е казусът и не е лесен.

   

 

Тишината ти говори вместо мене,

 усещаш май парфюма,щом ме следваш.

 Ръце протягаш да ме хванеш,

навеждам се напред и те подвеждам.

 

 

 Не си мисли, че се предавам лесно,

ако ме откриеш бързо има и награда.

 Със затворени очи ти мигом пожелай си нещо

 и успееш ли, ще бъде твое във замяна.

  

 

 Представи си, че си ме изгубил надалече.

Намери ме, покажи ми, че съм нужна и значима.

 Казвал си ми, че съм твоето ,,човече’’,

 мисъл, радост и утеха първа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...