1.02.2009 г., 10:43

Казус

1.1K 0 4

С шал копринен връзвам ти очите,

 завъртам те, а ти преброй до десет. 

Сетивата отпусни и намери ме,

 това е казусът и не е лесен.

   

 

Тишината ти говори вместо мене,

 усещаш май парфюма,щом ме следваш.

 Ръце протягаш да ме хванеш,

навеждам се напред и те подвеждам.

 

 

 Не си мисли, че се предавам лесно,

ако ме откриеш бързо има и награда.

 Със затворени очи ти мигом пожелай си нещо

 и успееш ли, ще бъде твое във замяна.

  

 

 Представи си, че си ме изгубил надалече.

Намери ме, покажи ми, че съм нужна и значима.

 Казвал си ми, че съм твоето ,,човече’’,

 мисъл, радост и утеха първа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...