1.02.2009 г., 10:43

Казус

1.1K 0 4

С шал копринен връзвам ти очите,

 завъртам те, а ти преброй до десет. 

Сетивата отпусни и намери ме,

 това е казусът и не е лесен.

   

 

Тишината ти говори вместо мене,

 усещаш май парфюма,щом ме следваш.

 Ръце протягаш да ме хванеш,

навеждам се напред и те подвеждам.

 

 

 Не си мисли, че се предавам лесно,

ако ме откриеш бързо има и награда.

 Със затворени очи ти мигом пожелай си нещо

 и успееш ли, ще бъде твое във замяна.

  

 

 Представи си, че си ме изгубил надалече.

Намери ме, покажи ми, че съм нужна и значима.

 Казвал си ми, че съм твоето ,,човече’’,

 мисъл, радост и утеха първа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...