на най-добрия ми приятел
"Казва се приятел пръв,
но защо е той такъв?
Затова, че пръв полита
в огъня да те спаси,
пръв и без да се запита
прав ли си или не си…"
Дори когато стъпалата ми са във жарава,
дори когато вече нямам и сълзи,
дори когато знам, че всичко отминава,
пак ще съм спокойна – щом си тука ти.
Дори когато лед скове сърцата ни,
дори когато тлеем, ала без искри,
дори и щом безумни са делата ни,
пак ще съм спокойна – щом си тука ти.
Ще мина и през огъня за теб.
През огън, през вода, през ад – помни!
През пареща жарава и през лед.
Но пак ще съм спокойна – щом си тука ти.
© Мария Todos los derechos reservados
и това в синичкото - и то чудно!!
браво, момиче много вярно!
6 от мен!