6 ago 2024, 9:43

Казвай, казвай....

570 1 4

Казвай, казвай, времето тече,

август за кой път превалява,

влюбен ли си още в мен, момче

или всичко само е забава?

 

Често във живота е така:

аз един обичам, мене чакат,

нямам време вече за шега,

любовта с години не протакай!

 

Няма да направя драма аз,

но и нищо няма да получиш,

трябва да искри около нас,

за да може всичко да се случи!

 

А пък ти си бавен като влак-

гара Каспичан до гара Варна.

И не знаеш да подаваш знак,

камо ли със пламък да ме жарнеш?!

 

Аделина Колева

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря от сърце за много симпатичните коментари. Нямаше ме в София, затова се забавих да ви благодаря.
  • Не жените не знаят какво искат - мъжете не знаят кака да дават! 😄 Лъчезарен, забавен стих!
  • Някой пак изпусна влака!🙂
  • Много недвусмислено и закачливо.
    И на мен много ми хареса, Аделаида!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...