glezla (Станислава)
20 61
1 sept 2012, 23:51

Казваш ми... 

  Poesía » De amor
1150 0 4

Казваш ми "И той е като тези,

които ти разбиваха сърцето!"...

Но днес не ми се слушат хипотези

за някога, когато, дето...

Не го наричай с някакви клишета!

Нима не виждаш?!  С него съм щастлива!

Дори сърцето ми да стане на парчета,

но той ме кара да се чувствам жива.

Звезди не свалял, защо са ми звездите,

пред Слънцето звездите избледняват.

Не ми е нужен звезден прах в очите,

болезнени следи след туй остават!

Затова, остави ме да рискувам,

да вярвам в него, даже и напук!

Признавам си, безумно се страхувам,

но от мен не искай да го заменя със друг...

Името му знаеш ли?! Едва ли...

Аз пък с гордост го изричам!

За теб и всички неразбрали -

това е човекът, когото обичам!!!

© Станислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен образ - доверието, привличането и обичта са важни предпоставки за щастие...!!!
    "Нима не виждаш?! С него съм щастлива!
    Дори сърцето ми да стане на парчета,
    но той ме кара да се чувствам жива."
  • Непонятно ми е защо толкова малко внимание се обръща на творбите ти
    Мисля, че заслужават далеееч повече.
  • Обичай! Ние, българите, обикновено обичаме напук! Само не се страхувай да следваш стъпката:"Признавам си, безумно се страхувам,
    но от мен не искай да го заменя с друг..." - сЪС друг! освен това и "неразбрали" трябва да е слято! Но това е техническата страна, важно е чувството! Поздравления!
  • !!!
Propuestas
: ??:??