1 сент. 2012 г., 23:51

Казваш ми...

1.4K 0 4

Казваш ми "И той е като тези,

които ти разбиваха сърцето!"...

Но днес не ми се слушат хипотези

за някога, когато, дето...

Не го наричай с някакви клишета!

Нима не виждаш?!  С него съм щастлива!

Дори сърцето ми да стане на парчета,

но той ме кара да се чувствам жива.

Звезди не свалял, защо са ми звездите,

пред Слънцето звездите избледняват.

Не ми е нужен звезден прах в очите,

болезнени следи след туй остават!

Затова, остави ме да рискувам,

да вярвам в него, даже и напук!

Признавам си, безумно се страхувам,

но от мен не искай да го заменя със друг...

Името му знаеш ли?! Едва ли...

Аз пък с гордост го изричам!

За теб и всички неразбрали -

това е човекът, когото обичам!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасен образ - доверието, привличането и обичта са важни предпоставки за щастие...!!!
    "Нима не виждаш?! С него съм щастлива!
    Дори сърцето ми да стане на парчета,
    но той ме кара да се чувствам жива."
  • Непонятно ми е защо толкова малко внимание се обръща на творбите ти
    Мисля, че заслужават далеееч повече.
  • Обичай! Ние, българите, обикновено обичаме напук! Само не се страхувай да следваш стъпката:"Признавам си, безумно се страхувам,
    но от мен не искай да го заменя с друг..." - сЪС друг! освен това и "неразбрали" трябва да е слято! Но това е техническата страна, важно е чувството! Поздравления!
  • !!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...