Казваш ми...
Казваш ми "И той е като тези,
които ти разбиваха сърцето!"...
Но днес не ми се слушат хипотези
за някога, когато, дето...
Не го наричай с някакви клишета!
Нима не виждаш?! С него съм щастлива!
Дори сърцето ми да стане на парчета,
но той ме кара да се чувствам жива.
Звезди не свалял, защо са ми звездите,
пред Слънцето звездите избледняват.
Не ми е нужен звезден прах в очите,
болезнени следи след туй остават!
Затова, остави ме да рискувам,
да вярвам в него, даже и напук!
Признавам си, безумно се страхувам,
но от мен не искай да го заменя със друг...
Името му знаеш ли?! Едва ли...
Аз пък с гордост го изричам!
За теб и всички неразбрали -
това е човекът, когото обичам!!!
© Станислава All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Непонятно ми е защо толкова малко внимание се обръща на творбите ти
Мисля, че заслужават далеееч повече. -
Обичай! Ние, българите, обикновено обичаме напук! Само не се страхувай да следваш стъпката:"Признавам си, безумно се страхувам,
но от мен не искай да го заменя с друг..." - сЪС друг! освен това и "неразбрали" трябва да е слято! Но това е техническата страна, важно е чувството! Поздравления! -
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Нима не виждаш?! С него съм щастлива!
Дори сърцето ми да стане на парчета,
но той ме кара да се чувствам жива."