Казваш ми...
Казваш ми "И той е като тези,
които ти разбиваха сърцето!"...
Но днес не ми се слушат хипотези
за някога, когато, дето...
Не го наричай с някакви клишета!
Нима не виждаш?! С него съм щастлива!
Дори сърцето ми да стане на парчета,
но той ме кара да се чувствам жива.
Звезди не свалял, защо са ми звездите,
пред Слънцето звездите избледняват.
Не ми е нужен звезден прах в очите,
болезнени следи след туй остават!
Затова, остави ме да рискувам,
да вярвам в него, даже и напук!
Признавам си, безумно се страхувам,
но от мен не искай да го заменя със друг...
Името му знаеш ли?! Едва ли...
Аз пък с гордост го изричам!
За теб и всички неразбрали -
това е човекът, когото обичам!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
