4 ago 2015, 1:42

Казваш ми... Казвам ти

667 0 4

                               

                                    Казваш ми...Казвам ти

 

Казваш ми,

че написаното от мене преди,

те огорчава и ти тежи.

Казваш ми,

че за тебе никога така

не съм изляла своята душа.

 

Казвам ти,

че стиховете стари можех да изтрия

и старите си чувства

в дън земя да скрия.

Можех миналото да оставя,

като кученце да скита,

а пред теб да бъда 

фалшива и прикрита.

 

Казвам ти,

че времето до тебе

мен не ме тревожи.

То се е сменило като змийска кожа.

То си е отишло

и няма да се върне,

както нощта тръгва,

щом навън се съмне.

 

Казвам ти,

че истинска и вярна

до тебе съм вървяла

и на теб единствен

всичко аз съм дала.

 

                              Павлина Стефанова

       

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Цветомира. Понякога в думи простички се крие цялото вълшебство. Радвам се, че надникна в моя свят! Поздрави
  • Думи подредени в рими, разкриващи толкова силни и искрени чувства!Невероятно!
  • Благодаря, Йоана.Правилно си ме усетила. Ако се връщаме постоянно назад ще пропуснем щастието, което седи до нас в момента ...и ни се усмихва. Поздрави и на теб!
  • Харесва ми. Признание за тъжен край, но и ясно съзнание за красотата, която си е струвала. Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...