4 авг. 2015 г., 01:42

Казваш ми... Казвам ти

665 0 4

                               

                                    Казваш ми...Казвам ти

 

Казваш ми,

че написаното от мене преди,

те огорчава и ти тежи.

Казваш ми,

че за тебе никога така

не съм изляла своята душа.

 

Казвам ти,

че стиховете стари можех да изтрия

и старите си чувства

в дън земя да скрия.

Можех миналото да оставя,

като кученце да скита,

а пред теб да бъда 

фалшива и прикрита.

 

Казвам ти,

че времето до тебе

мен не ме тревожи.

То се е сменило като змийска кожа.

То си е отишло

и няма да се върне,

както нощта тръгва,

щом навън се съмне.

 

Казвам ти,

че истинска и вярна

до тебе съм вървяла

и на теб единствен

всичко аз съм дала.

 

                              Павлина Стефанова

       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Стефанова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Цветомира. Понякога в думи простички се крие цялото вълшебство. Радвам се, че надникна в моя свят! Поздрави
  • Думи подредени в рими, разкриващи толкова силни и искрени чувства!Невероятно!
  • Благодаря, Йоана.Правилно си ме усетила. Ако се връщаме постоянно назад ще пропуснем щастието, което седи до нас в момента ...и ни се усмихва. Поздрави и на теб!
  • Харесва ми. Признание за тъжен край, но и ясно съзнание за красотата, която си е струвала. Поздрави!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...