23 mar 2007, 21:41

Казваше тя...

  Poesía
689 0 0
Казваше тя...

Никой не разбира тази поезия,
Никой не съзира в живота си мелодия.
Отново се губи в думите смисъла,
Отново за нас няма вече хармония.
Не намерихме пътя към вечния мир,
Не си простихме и не забравихме всичко.
Отново болката във всички нас властва
И отново се губим в себе си...

Аз още помня това в главата си,
Защото шумът ми вече притихваше:
"Не загрозявай душата си!"
Казваше тя и леко се усмихваше.

Що за объркан живот, изкуствен,
Преминал бях аз, непречистен съм:
"Не давай шанс на лошите чувства!"
Казваше тя и поглеждаше навън.

Никой не разбира този живот,
Никой не провокира душата ми.
Отново от някъде налагат хомот,
Но аз ще я помня дълго в главата си.
Не намерихме пътя към вечния мир,
Не си простихме и не започнахме отначало.
От нас живота сякаш избра си един,
Който да съживи късчето надежда, умряло.

Ти още вървиш по пътя си,
Редиш душата си, като пъзел.
Дълбоко в теб се загнездва
Тътенът на идващия нов пожар
Ти още не виждаш съдбата си,
Твоя личен Гордиев възел,
Дълбоко в теб се загнездва
Говореше тя, с целия си чар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...