23 mar 2007, 21:41

Казваше тя...

  Poesía
692 0 0
Казваше тя...

Никой не разбира тази поезия,
Никой не съзира в живота си мелодия.
Отново се губи в думите смисъла,
Отново за нас няма вече хармония.
Не намерихме пътя към вечния мир,
Не си простихме и не забравихме всичко.
Отново болката във всички нас властва
И отново се губим в себе си...

Аз още помня това в главата си,
Защото шумът ми вече притихваше:
"Не загрозявай душата си!"
Казваше тя и леко се усмихваше.

Що за объркан живот, изкуствен,
Преминал бях аз, непречистен съм:
"Не давай шанс на лошите чувства!"
Казваше тя и поглеждаше навън.

Никой не разбира този живот,
Никой не провокира душата ми.
Отново от някъде налагат хомот,
Но аз ще я помня дълго в главата си.
Не намерихме пътя към вечния мир,
Не си простихме и не започнахме отначало.
От нас живота сякаш избра си един,
Който да съживи късчето надежда, умряло.

Ти още вървиш по пътя си,
Редиш душата си, като пъзел.
Дълбоко в теб се загнездва
Тътенът на идващия нов пожар
Ти още не виждаш съдбата си,
Твоя личен Гордиев възел,
Дълбоко в теб се загнездва
Говореше тя, с целия си чар.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....