31 mar 2022, 13:53  

Казват – бил мечтател. Е, все тая! 

  Poesía » Filosófica
207 1 7

Всеки ден започваме на чисто.
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.

Някъде зад прашната завеса
изработват кръстове – от слама.
А високоръстовите де са?
Даже сред статистите ги няма.

Те не учат роли, до припадък,
сам живял – самотно не умира.
Ни награда, ни аплауз сладък –
те разплакват тъжната им лира.

Всеки блюдолизник за коматче,

 плаче – лой по-лесно да намаже,

a високоръстовият, братче,
никой и не го познава даже.

Ни са го видели, ни го знаят.
Вид изчезващ, вкаменелост, явна.
Казват – бил мечтател. Е, все тая!
Те от глад измрели са, отдавна.

 

 


 

 

 

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??