Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
31.03.2022 г., 13:53 ч.  

Казват – бил мечтател. Е, все тая! 

  Поезия » Философска
288 1 6

Всеки ден започваме на чисто.
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.

Някъде зад прашната завеса
изработват кръстове – от слама.
А високоръстовите де са?
Даже сред статистите ги няма.

Те не учат роли, до припадък,
сам живял – самотно не умира.
Ни награда, ни аплауз сладък –
те разплакват тъжната им лира.

Всеки блюдолизник за коматче,

 плаче – лой по-лесно да намаже,

a високоръстовият, братче,
никой и не го познава даже.

Ни са го видели, ни го знаят.
Вид изчезващ, вкаменелост, явна.
Казват – бил мечтател. Е, все тая!
Те от глад измрели са, отдавна.

 

 


 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??