Казват – бил мечтател. Е, все тая! - стих: Философская от Patrizzia (Надежда Ангелова)

31 мар. 2022 г., 13:53 2022-03-31T14:44:30+03:00

Поэзия » Философская

212 1 7

Всеки ден започваме на чисто.
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.

Някъде зад прашната завеса
изработват кръстове – от слама.
А високоръстовите де са?
Даже сред статистите ги няма.

Те не учат роли, до припадък,
сам живял – самотно не умира.
Ни награда, ни аплауз сладък –
те разплакват тъжната им лира.

Всеки блюдолизник за коматче,

плаче – лой по-лесно да намаже,

a високоръстовият, братче,
никой и не го познава даже.

Ни са го видели, ни го знаят.
Вид изчезващ, вкаменелост, явна.
Казват – бил мечтател. Е, все тая!
Те от глад измрели са, отдавна.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-03-31T17:48:40+03:00

Знам, Вики, знам. Събираме се полека.
Самодива (Вики)

2022-03-31T17:39:07+03:00

Не са, бе! Още се срещат да оцветяват света
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-03-31T17:35:14+03:00

Е, не е честно! Побеля главата, изветря, ама ни рога падат, ни мигрена минава...
palenka (П Антонова)

2022-03-31T17:31:31+03:00

Едно време получавах и мигрени, и какво ли не,
От как главата ми съвсем изветрее, много си ми е добре!🤣
Patrizzia (Надежда Ангелова)

2022-03-31T16:50:29+03:00

Благодаря, Влади! Тайфун, Пепи - дрогиран (заради мигрената), изнервен, но Тайфун.
palenka (П Антонова)

2022-03-31T16:11:04+03:00

Тайфун!
vladetoned (Владислав Недялков)

2022-03-31T14:48:55+03:00

Браво, Наде! Поезия, която докосва и те кара да се замислиш.