Казват – бил мечтател. Е, все тая!
Всеки ден започваме на чисто.
Театър нов – артистите са стари.
За суфльори слагат непукисти,
за подшушнатите репертоари.
Някъде зад прашната завеса
изработват кръстове – от слама.
А високоръстовите де са?
Даже сред статистите ги няма.
Те не учат роли, до припадък,
сам живял – самотно не умира.
Ни награда, ни аплауз сладък –
те разплакват тъжната им лира.
Всеки блюдолизник за коматче,
плаче – лой по-лесно да намаже,
a високоръстовият, братче,
никой и не го познава даже.
Ни са го видели, ни го знаят.
Вид изчезващ, вкаменелост, явна.
Казват – бил мечтател. Е, все тая!
Те от глад измрели са, отдавна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
