Надути рими, рими, не... балони.
Една след друга, водопад...
Не бяха цици, джуки, силикони.
Не беше простотия! Просто глад.
Гладът, по-силен казват и от тока,
а токът рита силно, като кон.
Съдбата ритала и по-жестоко,
щом глупав цар се настани на трон.
Безумни блюдолизци ("Бог дал") много...
а трубадурите къде са, осем века?
Живеят трудно, гаснат в изнемога,
за да ни върнат към живота... към човека...
© Ботьо Петков Todos los derechos reservados