Kristo (Христо Андонов)
390 76
1 may 2008, 18:25

Кестени, кестени 

  Poesía » Filosófica
660 0 2
Не ти ли пука за света,
не искаш ли да се почувстваш страхотно?
Дишай! Живей откачено тук,
животът ти бе даден сякаш нарочно.
Някой искаше да те види,
как би водил своите борби напред.
Как би повторил всичко,
и как сам бе избрал да бъдеш поет.

И тук земята се надига
и всичко, което виждаш -
кестени, кестени.
Мисълта ти те издига
над себе си, себе си виждаш
обсебен, отнесен...

Не ти ли хрумна, че светът
бе само едно малко преходно място,
откъдето да полетиш нагоре
и от върха вече ще ти бъде ясно
как би могъл да бъдеш звезда.
Облаците сега скриват пътя,
но ято ангели ще те посрешнат с готовност.
Не искаш ли да се почувстваш страхотно?

И тук земята се надига
и всичко, което виждаш -
кестени, кестени.
Мисълта ти те издига
над себе си, себе си виждаш
обсебен, отнесен...

Другите не са важни, защото не те виждат.
Всичко е объркано, когато думите излязат.
Другите не са важни, защото не могат да обичат
и поетът вижда само кестени...

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Когато всички виждат само кестени,
    поетът вижда приказни слънца.
    Когато всички вярват в действието
    поетът рицар е на мисълта...
  • Страхотно Христо!Поздравления прекрасен стих!
Propuestas
: ??:??