Кестени, кестени
не искаш ли да се почувстваш страхотно?
Дишай! Живей откачено тук,
животът ти бе даден сякаш нарочно.
Някой искаше да те види,
как би водил своите борби напред.
Как би повторил всичко,
и как сам бе избрал да бъдеш поет.
И тук земята се надига
и всичко, което виждаш -
кестени, кестени.
Мисълта ти те издига
над себе си, себе си виждаш
обсебен, отнесен...
Не ти ли хрумна, че светът
бе само едно малко преходно място,
откъдето да полетиш нагоре
и от върха вече ще ти бъде ясно
как би могъл да бъдеш звезда.
Облаците сега скриват пътя,
но ято ангели ще те посрешнат с готовност.
Не искаш ли да се почувстваш страхотно?
И тук земята се надига
и всичко, което виждаш -
кестени, кестени.
Мисълта ти те издига
над себе си, себе си виждаш
обсебен, отнесен...
Другите не са важни, защото не те виждат.
Всичко е объркано, когато думите излязат.
Другите не са важни, защото не могат да обичат
и поетът вижда само кестени...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Андонов Все права защищены
