13 oct 2015, 21:28

Кибритена

  Poesía » Otra
647 0 5

 

Защо ме гледаш с пламъци зелени
напяващи без глас
искри препускащи във вени?
С огън ли играя, или огънят съм аз?

 

Което бавно се разгаря,

трудно се гаси.

Късно е да спрем пожара

посегнал жаждата да утоли.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ама съвсем сериозно?? Изтрий ми и този, ако искаш. Както и да е... лека вечер.
  • Йоана, извинявай, но ще ти изтрия коментара, защото тук вече не става въпрос за някаква конкретна творба
    Надявам се да разбереш. Говорим си за други работи.
  • Не чета Шекспир и не пиша поезия (казал съм го отдавна)

    Ето още една тема за заяждане.
  • Заприлича ми на Шекспир - "Обикнал в тебе всичко недостойно,
    достоен съм за твойта обич двойно...!!!"
  • Хах добре, продължаваш...

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...