13 окт. 2015 г., 21:28

Кибритена

649 0 5

 

Защо ме гледаш с пламъци зелени
напяващи без глас
искри препускащи във вени?
С огън ли играя, или огънят съм аз?

 

Което бавно се разгаря,

трудно се гаси.

Късно е да спрем пожара

посегнал жаждата да утоли.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ама съвсем сериозно?? Изтрий ми и този, ако искаш. Както и да е... лека вечер.
  • Йоана, извинявай, но ще ти изтрия коментара, защото тук вече не става въпрос за някаква конкретна творба
    Надявам се да разбереш. Говорим си за други работи.
  • Не чета Шекспир и не пиша поезия (казал съм го отдавна)

    Ето още една тема за заяждане.
  • Заприлича ми на Шекспир - "Обикнал в тебе всичко недостойно,
    достоен съм за твойта обич двойно...!!!"
  • Хах добре, продължаваш...

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....