Аз отдавна ви пазя -

от злини, от зарази.

И съм свикнал в очите да гледам смъртта.

Няма вас да ви сгази

тъмата-омраза....

И докато съм тук - няма да ви погълне нощта.

Не, тук няма спокойствие.

И гърми тук прибоят....

Няма отпускане, това няма да има край.

Тук е мрачно, усойно....

Тук се леят порои.

Ала ще се бия - и няма за мене рай.

Нямам вече любима....

Тя оттук си замина.

И отиде в една европейска страна.

Ала аз във чужбина

няма да отида -

а ще продължа тук да водя моята война.

Погледнете ме вие -

не, аз нищо не крия -

в набраздения ми от бури и белези лик.

Не, не съм от ония....

Да, отново ще се бия.

Та нали аз съм вашият персонален войник.

Но дори да замина,

и оттук да си ида -

аз докрай си оставам войник и пилот.

Но до вас съм - нетленен

и всъщност невидим.

И ще пазя вашия скъпоценен живот.

Да, навярно накрая -

да, безспорно, така е -

ще си ида, и няма да чуете от мене и звук.

Но на камъка надгробен

ще пише отгоре -

Това е Кил Рой - и знайте, че той беше тук.