Sep 13, 2014, 9:12 PM  

Кил Рой беше тук 2014

  Poetry
756 0 2

Аз отдавна ви пазя -

от злини, от зарази.

И съм свикнал в очите да гледам смъртта.

Няма вас да ви сгази

тъмата-омраза....

И докато съм тук - няма да ви погълне нощта.

Не, тук няма спокойствие.

И гърми тук прибоят....

Няма отпускане, това няма да има край.

Тук е мрачно, усойно....

Тук се леят порои.

Ала ще се бия - и няма за мене рай.

Нямам вече любима....

Тя оттук си замина.

И отиде в една европейска страна.

Ала аз във чужбина

няма да отида -

а ще продължа тук да водя моята война.

Погледнете ме вие -

не, аз нищо не крия -

в набраздения ми от бури и белези лик.

Не, не съм от ония....

Да, отново ще се бия.

Та нали аз съм вашият персонален войник.

Но дори да замина,

и оттук да си ида -

аз докрай си оставам войник и пилот.

Но до вас съм - нетленен

и всъщност невидим.

И ще пазя вашия скъпоценен живот.

Да, навярно накрая -

да, безспорно, така е -

ще си ида, и няма да чуете от мене и звук.

Но на камъка надгробен

ще пише отгоре -

Това е Кил Рой - и знайте, че той беше тук.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...