Аз отдавна ви пазя -
от злини, от зарази.
И съм свикнал в очите да гледам смъртта.
Няма вас да ви сгази
тъмата-омраза....
И докато съм тук - няма да ви погълне нощта.
Не, тук няма спокойствие.
И гърми тук прибоят....
Няма отпускане, това няма да има край.
Тук е мрачно, усойно....
Тук се леят порои.
Ала ще се бия - и няма за мене рай.
Нямам вече любима....
Тя оттук си замина.
И отиде в една европейска страна.
Ала аз във чужбина
няма да отида -
а ще продължа тук да водя моята война.
Погледнете ме вие -
не, аз нищо не крия -
в набраздения ми от бури и белези лик.
Не, не съм от ония....
Да, отново ще се бия.
Та нали аз съм вашият персонален войник.
Но дори да замина,
и оттук да си ида -
аз докрай си оставам войник и пилот.
Но до вас съм - нетленен
и всъщност невидим.
И ще пазя вашия скъпоценен живот.
Да, навярно накрая -
да, безспорно, така е -
ще си ида, и няма да чуете от мене и звук.
Но на камъка надгробен
ще пише отгоре -
Това е Кил Рой - и знайте, че той беше тук.
© Стефан Янев Все права защищены