С надежда, че стопява и сланини,
потърсих аз инструктора прочут.
Когато ме погледна господинът,
прочетох присмех в погледа му луд.
Написа препоръките си смело,
заклех се стриктно да ги спазвам аз.
Отслабването не е лесно дело,
но го започнах точно в този час.
От близката аптека вече купих
за талията течен калорекс.
Кантарчето без малко щях да счупя,
но моделирам нов човек от днес.
Станойчо за вратлето ще възсядам,
на лоста да се хващам с леснина.
Ще се набирам, даже да пресяда
дъхът ми – упорита съм жена.
. . .
След месец време в църквата се кръстя.
Станойчо с медицинска е яка...
Спаси ме той, макар да се изръсих
от лоста с бели вирнати крака.
Призля ми от салати! А маруля
през пъпа ми прорастна – все паса!
Мерака ми премеждие обрули.
Аз стария си имидж ще спася!
И седмото небе елиминирах.
Защо ми е да ходя на круиз?
С усмивка килограми ще сервирам
на моя годеник вместо чеиз.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados