15 dic 2008, 8:29

Кинжал

  Poesía
805 0 4
По дългата блеснала дръжка
танцуват лица и се мръщят.

Разказват история мъчна
на родове, поколения, съскат.

Изваяна златна.
Вековна.
Изискана, страшна, виновна.

Приютила змия безпощадна,
мълчаща свенливо, коварна.

Целува дълбоко, магично.
Изпива душата и всичко.

Проблясва мистично,
погалва те скришно.

Порязва трагично,
ликува истерично.

Изгаряща рана от лед
оставя като свой завет.

Тънка струйка червена
те води към смърт непредизвестена.

Капка по капка изтича
и далеч те отвлича...

Пореден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рен Леан Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • коментарът ти е на върховно ниво!
    И се присъединявам към Жоро за прозата.
  • аз едно време пишех отдолу под стиховете си " жокерче" и си обяснявах идеите ... давах насоки за ... "правилно разбиране " ... примерно ... готини коментари пишеш ... искам да ти чета прозата ... сериозно ...
  • Ами погледни малко по - внимателно стиха, моля те, преди да правиш коментари.
    "По дългата блеснала дръжка " . Познай "коя тя тая", "Изваяна златна. Вековна. Изискана, страшна, виновна." Дръжката на кинжала, която е побрала вековната история, запомнила е всяко убийство, всяка мъка, която е причинена от нея. "История мъчна" - да, история мъчна - на убийства, на страдания, на заговори. Не е трудна, не говоря за война и открити кръвопролития. Говоря за мъчната история на предателското убийство с красивия, изваян кинжал.
    "Змията", е острието на кинжала. Щом като първо говоря за дръжката на кинжала, която няма смъртоносен принос за историята, то е логично втората част от него да е острието. Което отнема живота. Да, порязва те. Не можете ли да приемете че има различни изразни средства, които е хубаво да се използват в литературата, а не буквалното излагане на мисли. Дръжката му е дала дом, нали то е забито в нея.
  • Ох... като при лисичката... горката...
    Смисъл май няма, ама (заради мен самата) да те питам няколко неща.
    Та:

    "Изваяна златна.
    Вековна.
    Изискана, страшна, виновна." - коя тя тая?

    "история мъчна" - трудна - да, ама мъчна?!

    "Порязва трагично,
    ликува истерично." - змията ли? тя пък отде се взе? и змиите май хапят...

    А бе, обърках се. Ма много се обърках.
    Тъй де.






Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...