Кинжал
танцуват лица и се мръщят.
Разказват история мъчна
на родове, поколения, съскат.
Изваяна златна.
Вековна.
Изискана, страшна, виновна.
Приютила змия безпощадна,
мълчаща свенливо, коварна.
Целува дълбоко, магично.
Изпива душата и всичко.
Проблясва мистично,
погалва те скришно.
Порязва трагично,
ликува истерично.
Изгаряща рана от лед
оставя като свой завет.
Тънка струйка червена
те води към смърт непредизвестена.
Капка по капка изтича
и далеч те отвлича...
Пореден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Рен Леан Всички права запазени
