На този ден привеждаме глави,
пред двама братя българи велики,
с бяла обич вием от цветя венци,
в очите ни сбъднато небе блести.
Красиво щастие камбанено звъни,
вълшебна вяра към бъднините лети,
усмихнат вятър в знамената танцува,
България с благодарност празнува.
Покланя се на братята спасители,
на своите святи и мъдри учители,
непобедима гордост лицата краси,
пеят в простора волнокрили мечти.
Те, Кирил и Методий, наша слава,
дариха ни най-дивен, свиден дар,
от писмената тяхни меч направи,
и стана Борис-Първи непобедим цар.
Сплоти се дружно младата държава,
заякна крепко българската мощ,
и възвиси се гордо и възкръсна,
от непрогледната си, тъжна нощ.
От този ден до днес – навеки,
през бури зли и облачни пътеки,
чрез писмената слънчеви тя върви,
към свойте дръзки светли бъднини.
© Кръстина Тодорова Todos los derechos reservados
Но стихотворението "Моето щастие" има
още един куплет, цитирам последния куплет:
"Съдбата ми — кранта, се спъва навред.
Към зло, към добро ли, все кара напред!
Аз своята участ, добра или зла,
ще срещна усмихнат с „добре си дошла“.